Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2017 15:37 - Аман от служебни кабинети
Автор: miloslav Категория: Новини   
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
0



7 април, 2017

Служебният кабинет „Герджиков“ наля тонове вода в мелницата на противниците на институцията „служебно правителство“.

В контекста на настоящия кабинет вече напълно сериозно може да бъде повдигнат въпросът дали въобще има смисъл от подобен орган на изпълнителната власт. Тази тема трябва да влезе в дневния ред на политици и анализатори наравно с другите големи въпросителни относно Конституцията – съдебна власт, избирателна система, адекватността на поста вицепрезидент и т.н.

В Основния закон словосъчетанието „служебно правителство“ е споменато само два пъти – в чл. 99 от Глава четвърта – „Президент на републиката“. Можем само да гадаем дали през далечната 1991 година авторите на Конституцията са си представяли колко сериозно присъствие в българския преход ще има институцията „служебно правителство“.

На теория – при нормални мандати на редовно избраните кабинети, служебните им варианти щяха да си останат само между страниците на българската Конституция. На практика обаче цели пет пъти на държавния глава му се е налагало да назначава служебен премиер и министри. Като за последните четири години имаме три служебни кабинета, които сумарно са управлявали близо една година.

Особено последните два от тях, все „професорски“ – „Близнашки“ и „Герджиков“ (още неприключил мандата си, което е притеснителен факт), остават горчив привкус, който ни кара да вземем гумата и да коригираме част от чл. 99 на Конституцията. Уви, не сме „Алиса в страната на чудесата“ и така не става.

Факт е обаче, че и двете служебни управления отидоха много далеч от основното си задължение – организиране на избори и „даване на дежурство“ в държавата, ако случайно нещо стане - да има кой да реагира. Това е.

Само че на практика, особено кабинетът „Герджиков“ на президента Радев (който оказва видимо влияние върху отсрещната сграда на Дондуков 1), започна с толкова широк размах да прави промени в държавата, все едно мандатът му е минимум четири години.

Както се казва, още не бяха научили пътя до кабинетите си, министрите се заеха с уволнения, рокади, смени и т.н. Особен пъргав бе транспортният министър, който мигом уволни ръководителя на БДЖ и доскорошния си шеф в НКЖИ, като мотивите за последния успяха да разсмеят дори иначе сериозните и малко зловещи софийски гарвани.

Не закъсняха подвизите на здравния министър (който дори в момента се превърна в доста тъжен герой, обвинен от прокуратурата за поредното си кадрово приключение), военния му колега, уволняващ и назначаващ наляво и надясно и т.н.

Тон обаче даде професор Герджиков, светкавично сменил почти всички областни управители в България. (Голям смях ще настане – макар, че по-скоро е за реване – ако бъдещият премиер Борисов, предвид някои особености на характера си – реши да възстанови всички, уволнени от служебните министри).

Почти сигурно е, че за някои кадрови решения те са имали основание – некадърни или лакоми калпазани в държавната администрация и дружества – бол. Но е изключително самонадеяно и нереално да тръгнеш да „оправяш държавата“ в рамките на нищожния си ограничен мандат на управление.

Естествено, най-вероятно „кучето е заровено“ на Дондуков 2 и по-голямата част от геройствата на Герджиков и компания са продиктувани от президентската администрация. Но това единствено с още по-голяма сила поставя въпроса за съществуването на служебните кабинети.

Пълна загадка остават законодателните напъни на сегашния министерски съвет. Хем сътвориха скандали с конкретни текстове (най-вече безумието с уседналостта), хем няма отговор на въпроса защо се пънат, знаейки, че идващият парламент ще решава и най-вероятно ще пълни кошчетата за боклук с трудовете на Герджиковите министри.

Видно е, че проф. Огнян Герджиков иска да остане в историята. Чудно е, дали пък в дъното не е някакъв комплекс, останал му от 4 февруари 2005 година, когато нововремци му спретнаха импийчмънт и го свалиха от председателството на 39-тия парламент?

Как иначе да си обясним меракът му да ни вкарва в Еврозоната, предизвикало хапливи и иронични забележки. Или пък твърдото убеждение, че трябва да издигне кандидатура за български еврокомисар, което наложи от „Дондуков“ 2 президентът изрично да му го забранява. И много правилно, това решение е политическо и трябва да бъде взето от бъдещия редовно избран кабинет „Борисов 3“. А доколко то ще е адекватно, вече е друг въпрос.

Така или иначе, починът „залудо работи, залудо не стой“, възприет от служебно назначените министерски съвети, неизвестността дали някога въобще ще имаме редовен кабинет, който да изкара мандата си, което означава още и още служебни управления, са все неща налагащи сериозно да се замислим за конституционен ремонт.

Дано да не е „залудо“.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: miloslav
Категория: Новини
Прочетен: 27892
Постинги: 33
Коментари: 9
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031