13 март, 2017

Какво ще стане, ако забраним гласуването в Турция на извънредните ни парламентарни избори? Тежък, смущаващ и опасен въпрос, най-вече поради това, че става все по-актуален, предвид всичко случващо се в последно време.

Можем ли с подобен асиметричен акт спрямо южната ни съседка да си спестим куп главоболия, но и да си докараме нови проблеми?

Държавното ни ръководство има много малко време за размисъл, но ако реши да действа в подобна посока, трябва да е наясно дали ще има сили да се справи и устои на всичко, което ще последва.

Иначе никак не е трудно да намерим основателни мотиви, за да хлопнем кепенците на избирателните ни секции в Турция.

Свидетели сме на незапомнено до момента явно вмешателство във вътрешните ни работи от страна на Анкара. Както се казва, до момента от „кумова срама“ това ставаше прикрито и конспиративно. В момента обаче най-нагло висши турски ръководители манипулират своите поданици, които имат право да гласуват за България, натискайки ги да подкрепят определена партия у нас.

Преди ден официална новинарска агенция си позволи с чудовищно недипломатичен тон да ни нарече „бивши османски територии“. Някъде само заради това се хващат за кобура, ние обаче, както знаем, не можем да си мерим кобурите с Турция, уви.

Но пък сме напълно в правото си да приложим изненадващия маньовър със забрана на гласуването.

Допълнителни доводи за това – бол. Ненормалната обстановка в Турция след така наречения „опит за преврат“, последван от продължаващо почти година извънредно положение. Агресивната политика, с която официална Анкара иска да действа из европейските страни във връзка с референдума си. Засиленият шантаж (добре, че е все още само на думи) с огромния брой бежанци на турска територия…

Кой може да ни упрекне, че правим всичко възможно да се предпазим от мощно и нагло набъркване във вътрешните ни дела от страна на турските управници? Това обаче е много хлъзгав въпрос.

Могат да ни упрекнат по линия на цивилизационните и демократични норми, също така тези, които застъпват тезата, че на зло не се отговоря със същото. Има и анализатори, убедени, че е твърде пресилено отдаваното значение и тежест на „турския“ вот. Това последното обаче е въпрос на аритметика, не на принципи.

Но нима беше демократично слагането таван на броя секции, които могат да бъдат разкрити в Турция? Не, но го узаконихме и забравихме. Така че този прецедент явно може да бъде последван и от друг.

Всъщност, ако приемем за чиста монета клетвите на Анкара, че не ни се бъркат в делата и изборите, то една забрана на гласуването не би трябвало да се възприеме от Ердоган и компания като недипломатичен и враждебен акт.

Друг е въпросът как ще се възприеме това у нас, имайки предвид все по-засилващото се хейтърство сред родните политици. За едни това ще бъде повод за бурно веселие и словоблудство, за други – мотив за вдигане на олелия до небесата, съпътствана от заплахи за съд във всички възможни наши и международни инстанции, както обаче и незабавен опит за използването на въпросния „асиметричен“ акт за мобилизиране на електоратите.

От друга страна, ако все пак се намери кураж за подобни действия, това би било един достоен начин да се реагира на все по-имперските мераци и сигнали, идващи от юг.

Обратното може да се изтълкува като смирение и плахост, а на Балканите явно няма място за такива.