31 януари, 2017

Какво кара сравнително спокойни и улегнали хора, немного пристрастени към политическите ни боричкания и драми, да изпаднат в неудържимо възмущение, чувайки едно или друго по телевизора.

Зрелостта предполага известна сдържаност, дори и когато справедливостта и нормалните принципи от ежедневието ни биват с години потъпквани от хора, занимаващи се с политика.

А какво кара някого да се самозабрави? Тотално да скъса връзката с действителността, да реши, че е над ежедневието и дори най-лошото – да се възприеме като всезнаеща, последна инстанция и брутално да започне опити да се налага надлъж и нашир.

Иде реч за Слави Трифонов, шоумен и водещ на “Шоуто на Слави“, по професия музикант, завършил софийската консерватория (за съжаление в последствие преминал в друг жанр). Разбира се неделима част от безобразията, провокирали настоящия непретенциозен текст, са и така наричаните сценаристи на “Шоуто на Слави“.

Справедливостта изисква да отбележим, че и единият и другите са придобили популярността и парите си честно, проявявайки качества и талант и немалко трудолюбие. Но, за да правят ежедневното си шоу. Странно, кой им пусна стръвта, която ги хвърли в тигана на политиката? Само да не се окаже, че сами са си я изработили и след това здраво налапали. Доста смешно.

Безотговорно и първично е да използваш шоупредаването си и популярността, която то ти е донесло, за да налагаш мнение, да заплашваш, да размахващ пръст, с две думи – да буниш под звуците на чалга. Скечовете и сатирата са едно, друго обаче са улицата, ежедневието, хората и великият постулат “всяка жаба да си знае гьола“.

Знаем за несбъднатите въжделения на Трифонов да понавлезе в политиката. Хора от екипа му са го правили, че той ли да не може? Това, което демонстрира обаче през последната година показва само едно – че неслучайно е извън така наречената ни политика. Не че тя е цвете за мирисане, напротив. Нуждае се от глобална промяна и най-вече тези, които я правят. Но май – звучи страшно, други няма или ако има, не искат да навлизат във вонята на властта. Никой не може да ги вини.

Изтъпленията на шоумена от последните дни обаче май минаха границата на логиката. Някога (може и много скоро) ще разберем той ли подкокороса екипа си, или “сценаристите“ него, най-вероятно нито едно от двете.

Макар че доста нещо се изприказва по темата за референдума, редно е да повторим. Той никога нямаше да има тази активност, ако не бяха президентските избори. Това значи много, най-вече потвърждава известното ни нежелание на хората да гласуват за подобни начинания. Второ – доста повече българи или не гласуваха, или казаха “не“ на трите въпроса. И трето – важно условия при всеки вот е “информираният избор“. Може ли някой да ни убеди, че всичко – до най-малките детайли, засягащи питанията за изборните правила,е било разяснено на суверена? Отговорът е – не. Г-н Трифонов не може поне да не подозира за това състояние на нещата.

И още – апологетите на референдума трябва да са наясно, че суперрезултатът от допитването до народа е проекция на огромния гняв, витаещ сред хората срещу тези, които правят политика, лъжейки ни. Напълно естествена е волята за промяна – но някаква. Нормалните българи просто искат да живеят по-добре, да имат работа, да получават според способностите си, да могат да разчитат на адекватна медицинска помощ и образование.

И в този момент се появява един популярен симпатяга с обеца и между шегите и закачките се обявява за поредния спасител – спуска няколко въпроса, които ако минат на референдум, ще направят живота песен.

Да де, ама... Задължителното гласуване е ярка тъпотия, 100-процентовият мажоритарен избор ще ни “разгони фамилията“ и най-вероятно ще ни върне в 97-ма, когато щурмувахме парламента и кретените, които ще са вътре, благодарение на “референдума на Слави“. Еднолевовата субсидия за партиите пък ще вкара напълно легално бизнеса – независимо черен, сив, цветен или бял, в политиката и тогава вече ще видим наистина какво означава олигарх.

Обаче шоуменът и хората му бичат чалга в центъра на София и въобще не им пука какво ни чака след тези въпроси. Това поведение е вредно, безотговорно, може би комплесарско и много, много егоистично.

Едно от най-добрите неща, свършени от досегашното Народно съблрание е, че не обърна внимание на референдума. Слави обаче тропа по масата, гневи се, роптае, заплашва следващия парламент, че ще изкара хората пред него, ако...  рефренът е до болка познат. Най-лошото –  поставя ултиматуми. Ето това е тоталното безобразие и самозабравяне, което кара дори и улегналият човек да се вбесява.

Шоуменът музикант говори за Велико народно събрание, указва на бъдещите депутати да приемат референдума му и да се саморазпуснат. Кой ли му шепне в ухото?

Искрено се надявам следващото НС да не обърне никакво внимание на г-н Трифонов и другите около него. Изборното законодателство е последният ни проблем в момента. То трябва да се промени, понамаляване на партийната субсидия не е лошо нещо, както и засилване мажоритарността при избора на депутати. Но това са щрихи от пейзажа.

Най-важната промяна не е законовата, страшно се нуждаем от промени в мисленето и манталитета. Най-вече на тези, които се готвят да бъдат управленци или другите, които ще се борят да останат такива. Достатъчен е един въпрос, зададен пред огледалото – “Ставам ли?“, при честен отговор, може би някога ще има цветя и рози.

А Слави Трифонов да си остане в Шоуто, справя се добре, форматът му предполага много дълъг живот, а рекламодателите са почти като перпетуум мобиле. Той си е почти щастливец.

Само да спре да слуша този, който му шепне в ухото.