Освен политическо, тези прояви имат и дълбоко социално-обществено значение, тъй като държавният глава у нас се избира мажоритарно и се очаква да бъде обединител на нацията, още повече, че по Конституция олицетворява единството й.

Така че на думите и действията на Плевнелиев и Радев трябва да се обърне по-сериозно и задълбочено внимание, независимо от „мантрата“, че правомощията на президента у нас са почти никакви. Което далеч не е вярно.

Има два типа „драги зрители“, едните успяват да се възползват от развитието на медийните технологии и наблюдават пряко, или на запис, подобни събития, които ги интересуват. Мнозинството от тях сами си изграждат мнение и позиция, анализират за себе си чутото и видяното.

Друга част обаче разчитат на медиите – на техните акценти и коментари, за да „осмислят“ случилото се. Уви, втората група е далеч по-потърпевша, тъй като е заложник на медийните интереси, тактики и интерпретации.

Така стана и със споменати събития, в рамките на които се случиха два кратки „инцидента“. Които мигновено и тотално преобърнаха приоритета на отразяващите журналисти и техните медии и разбира се се превърнаха във „водещи“ новини за голяма част от „медиаторите“.

Това логично остави почти в миманса отчета на Плевнелиев и „програмното“ слово на Радев. (Което, в същност, не беше много програмно, а по-скоро наподоби историческа хроника с кратки моменти, маркиращи настоящи и бъдещи намерения на избрания президент.) Но най-вероятно Румен Радев и екипът му са искали да бъде посочено напоително за аудиторията, че заварват държавата далеч не в толкова добро състояние, в което я описват отиващият си президент и премиер.

Та в сряда – в Гербовата зала на президентската администрация, една журналистка разигра етюд, който не успя чисто физически да провали пресконференцията, но акцентно я обърна с главата надолу. В интерес на истината по реакцията на останалите колеги, препълнили залата, се видя, че дамата е втръснала на всички с претенциите и поведението си. Но това е за друг анализ.

Фактът е, че една ябълка преобърна отчета на президента. Дали този ефект е търсен, или стана случайно, не е ясно. По-скоро – първото. Дамата с плода обаче успя да измести фокуса и аудиторията получи от медиите „новина“, нямаща нищо общо с идеята на събитието. И ако не бяха разменените малко по-остри реплики между Плевнелиев и вицето му Попова, брифингът можеше да бъде сериозно пренебрегнат от новинарските редакции.

Уви, напълно логично, предвид характеристиките на обществения интерес, ограничаващ се в повечето случаи до „хляба и зрелището“, което много добре се знае и използва от родните медии. Кой може да ги упрекне в това?

Въпросът в същност е принципен, тъй като при друг случай и друго събитие – далеч по-съдържателно и важно, подобна жълтенийка може да нанесе същите вреди.

Днешното обръщение на положилия клетва президент Радев е на път да бъде „туширано“ от една негова невъздържана реплика към невъзпитаните депутати (последното е диагноза от много години у нас).

"Имате още една седмица", изречено от Румен Радев, чиято липса на политически опит му попречи да устои на депутатското безхаберие, моментално бе захапано от СМИ (средствата за масова информация), а след края на церемонията стана основен обект на търсените коментари в кулоарите на парламента. Дори се акцентира не върху факта, че тези думи указват кога ще бъде разпуснат парламента (което липсваше в предварително подготвеното от Радев слово, което е грешка), а се разчепка случилата се конфронтация депутати-президент. Отново „хляб и зрелища“. Публиката е доволна.

„Формирането на обществено мнение“, което е сред амбициите на медиите, явно е отложено за друг път от повечето от тях. Щом публиката се задоволява и радва от нещата на повърхността, защо трябва да се рови надолу (всичко споделено до момента се прави с уговорката, че има и други медии, и слава Богу).

Подобна ситуация обаче единствено ще увеличи „рецидивите“ на лица, търсещи „под вола теле“ по време на важни публични събития. И ще задълбочи налагащия се повърхностен диалог медия – публика.