„Имам чувството, че (като спре да дялка) нещо ще се случи“, - думи на симпатичния и благороден разбойник Шайен от мегакласиката „Имало едно време на Запад“. Малко след тях добрият Чарлз Бронсън застреля много лошия Хенри Фонда.

Пренасяме се у нас, в наши дни. „Имам чувството, че нещо ще се случи“ витае във въздуха. 90 процента от новинарските емисии са запълнени с насилие, уви реално, ставащо посред бял ден, в най-лошия случай – късно нощем, но пък в заведения пълни с хора (последната масова мутренска простотия в Созопол).

Търпеливи сме (както винаги). Властта явно нещо си дялка, та чакаме да спре и да видим какво ще се случи. Забавлявайки се с хумореската суджукгейт и балона НДК, се мъчим да не обръщаме внимание на побоищата (само последните две, не на редовните шофьорски тупаници за паркомясто или отнето предимство, с които сме свикнали) и поредния показен разстрел.

Всъщност, това със суджука може бързо да се превърне в трагикомедия, ако сериозно си зададем много логичния въпрос – изолирано явление ли е… Питането е риторично, защото отговорът е ясен – не, дерибействащи депутати има навсякъде, просто не им е дошло времето да бъдат осветлени.

В тоя ред на мисли предсрочни избори е вероятно да има не само, ако управляващите се провалят. Както е тръгнало, парламентът може да изгуби кворума си заради посрамени напуснали депутати с отнет имунитет.

Та, какво може да се случи, след като властта спре да си дялка? Да хване биячите на жените и Иво Никодимов, да залови „килъра“ от Пловдив, да разплете и осветли мистерията КТБ? Звучи като научна фантастика и затова няма да очакваме точно това.

Добре ще е все пак, ако по някакъв начин успее да разсее тревожността, която се разстила на дебели пластове около нас.

Подводните камъни обаче са много.

Ако се установи, че бруталните нападения са целенасочени срещу конкретните потърпевши, то тогава имаме поръчки срещу нотариуси и известен журналист. Което е страшно.

Алтернативата обаче май е по-страшна – случайни хулигански нападения. Мутанти със замъглени от стероиди останки от мозък се разтоварват, биейки наред. Тежко ни и горко.

Нали се сещате на този фон, примерно темата за договора за добросъседство с Македония (наричана в ООН – БЮРМ) колко ще впечатли българина… Дори мегаскандалът на 30-тилетието „КТБ“ се замъглява устойчиво в съзнанието на гражданина, очакващ някой да изскочи от храстите и да му счупи носа.

Явно властта и органите на реда са в патова ситуация – нямат много полезен ход. А още не знаем какво ни очаква през идните дни…

За радост на всички обаче – и управляващи, и управлявани, има спасително обяснение, опровергаващо всички предположения за завръщащото се мутренско войнство (което впрочем никога никъде не е ходило).

Почти краят на юли е. Време за отпуски. За някои те предстоят, за други обаче 15-те лелеяни дни на морето са свършили. А какво иде след това, обясняват учените – постваканционна депресия. Ето го вълшебният камък, с който можем да успокоим всички!

Няма поръчкови побоища, няма вилнеещи мутри. Само депресирани и агресивни граждани, завърнали се от почивка. Иде обаче септември, когато свършват отпуските, а с тях и депресията, и агресията.

Ще потърпим дотогава, ще се оглеждаме по храстите и ще си стоим у дома.

Остава да намерим подобни тълкувания за суджуците, КТБ и големите гейтове от последните години. И тогава ще заживеем в Швейцария на Балканите, спокойни, че имаме отговор за всичко.

А властта може да продължи да си дялка радостно и безметежно.