Ако се замислим, ще открием, че от така наречения “ЦУМ гейт“ има ползи дори и за средностатистическия електорат. Защото е ясно, че за онези, от големия бизнес и политика, дето обитават горните слоеве на атмосферата, гейтът е много ценен. Или поне за тази част от тях, която го е „продуцирала“, за да притисне в ъгъла другите.

Но и за пъплещите по земята, под облаците, хорица има ефект. Всеки един от нас може спокойно да освободи психическото си напрежение, използвайки класическия метод на ругатнята по адрес на „онези дето само си въртят далаверите, без да мислят за народа“ (или нещо от този род). Облекчението е почти същото, като това да налагаш боксова круша с лика на шефа.

Внимавалите в часовете по литература в училище може и по ерудирано да интерпретират „ЦУМ гейт“, припомняйки си заключението на бай Ганя по време на гостито му у Иречек – „Маскари са до един“, с което той демонстрира един лаконичен, но изключително съдържателен прочит на политическата конюнктура по онова време.

И е напълно прав, макар да бистри политиката с Иречек преди повече от 120 години. Поредният „гейт“ ни напомня, че кафето в бившия Централен универсален магазин е ежедневие, само дето за другите „кафета в някой кабинет“ не научаваме. Защото обитаващите горните слоеве на атмосферата решават кое да покажат и кое – не.

Разбира се наивно е да мислим, че осветляването на някое и друго „кафе“ е заради обществената полза и интерес. Всичко е като в махленската свада – важно е кой пръв ще удари. Останалото е въпрос на инерция, или казано с други думи в контекста на днешния ден – на логистика, пропаганда и медийно отразяване.

Незначителен факт, тъй като е ясно, че не това е била целта му, е как „ЦУМ гейт“ почти затъмни темата за скока на газа, на водата, на парното, евентуално на тока. В случая виновна е не триадата, дето е пила кафето, а вроденото ни неутолимо воайорство. Стига някой да се сети да нарече нещо „тайно“ и ние забравяме студа и се навеждаме към ключалката.

Но сега един въпрос, връщащ ни към реалността – ще успее ли БСП да си направи пълно и смъртоносно харакири, или само ще прокърви за кратко.

Тази дни се очаква да имаме редовен кабинет и както се казва да започне нормалният политически и управленски живот.

Очакванията са двойната коалиция, или може би – четворна, ако възприемем обединените патриоти като три партии, да имат много силна опозиция в парламента. Какви са обаче вероятностите, докато министрите се закълнат, а Народното събрание започне същинската си дейност, тази силна опозиция да се самоубие ритуално, замервайки се със скелети и икономически досиета?

Но дори и това е твърде частно и тяснопартийно зло, на фона на голямата тиня, в която ни вкарват подобни „гейтове“.

Демокрацията, която разни авторитети твърдят, че вече сме били постигнали, означава „народовластие“. То пък се проявява най-пълно и осезаемо по време на различните видове избори.

Ако съдим обаче по активността, се оказва, че демокрацията ни е плачевна. А „ЦУМ гейт“ постави поредно камъче в грамадата, затрупваща „народовластието“. Защото при всички положения, ще отблъсне едни хора, повярвали и гласували за едни политици, част от които предстои да бъдат облени с лайната на скелетите и икономическите досиета (не е важно заслужено или не). Важното е, че отборът на пасуващите и негласуващи ще набъбне. И никой не може да ги вини, защото отвращението и погнусата са човещини.

Страшно престъпление е когато хем не можеш сам да управляваш живота си, хем ти отнемат желанието да делегираш на някого това свое право (перифразирайки управленския ни модел според Конституцията).

Другата вероятност е да сме още в самото начало – в романтичния и розов период от демократичното ни битие. Да ни държи здраво измамното опиянение, че живеем по силата на свободната воля. Тъпо.

И ме подсеща са един позабравен стих на Миряна Башева – „С приспивен Микроземетръс / Дежурните се забавляват“ („Аз съм футуролог“, http://liternet.bg).

Излишно е да уточняваме коя е „опитомената Галактика“.