Турция обяви, че спира кампанията си в Германия за референдума и нито президентът Ердоган, нито министрите й ще пътуват за срещи с турците, живеещи във федералната република.

Само да не пренасочи силите си към българските избори. Това е в кръга на шегата и дано си остане там.

Но е вярно, че попаднахме в доста наелектризирана международна ситуация, а идващите предсрочни избори ни правят много уязвими, особено в контекста на засилващата се вербална Ердоганова агресия, като част от личната му и партийна кампания за референдума.

Но така ни се пада. Това изнасилено и без време предизвикване на извънредни депутатски избори ни се връща като бумеранг с неприятна сила. И вместо сега да си гледаме пролетното време, се занимаваме с юнаци с калпаци, които се мъчат да спрат с гранична блокада настъпващите от юг рейсове към изборните ни секции.

Почти е сигурно, че въпреки всичко местановият ДОСТ няма да мине единия процент. А наглата бруталност на Анкара, с която се подкрепя въпросната партия налива вода най-вече в мелницата на така наречените ни патриоти.

Лютви Местан обаче да не се прави на мъченик, чудейки се защо всички нападат ДОСТ на фона на никаквите проценти, които му дават социолозите. Отговорът го знае. Защото именно с неговата партия е свързана най-агресивната политика от десетилетия, която Анкара води спрямо нас. И ответните действия, които сме длъжни да предприемем, със сигурност ще поразклатят съседските ни отношения.

Турция действа глобално. Поуспокоен от изглаждане на отношенията си с Москва, Ердоган насочи цялата си енергия, сила и власт към референдума. Знаем какво се случи в Холандия и Германия, като мурафетите му с ДОСТ са също част от тази стратегия.

А всичко това можехме да го избегнем, ако не беше авантюрата с предсрочните избори. Които нищо добро, най-вероятно, няма да ни донесат. Социологическите прогнози сочат потресаваща картина в следващото Народно събрание. И вероятно още по-трудно съставяне на правителство и още по-безпринципна и клатушкаща се бъдеща управленска коалиция.

„Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи“, казва народът, само дето политиците ни не слушат.

Като за капак и вече привършващата, слава Богу, предизборна кампания бе почти пародийна. Преминала почти изцяло под знака на „турската“ тема, измореният от кампании и избори българин пропусна изцяло ключовите въпроси, които касаят бита ни. И тук говорим само за тези малко над 40 процента от избирателите, които въобще следят кампанията.

Тяхното внимание бе приковано към това, какво казал Доган, пък какво му отвърнал Местан, а от днес натам българинът е въвлечен и да брои колко автобуса от Турция идват на изборна екскурзия.

За дебатите около образованието, здравеопазването, съдебната система, екологията и т.н. родният избирател нямаше сетива, изморен от перманентната предизборна кампания, в която се налага да живее.

И после трябва да вярваме на политиците ни, че мислели за народа. Глупости. Поне в това отношение вече комай се осъзнаваме. Фактът, че въпреки предългата изборна бюлетина огромен процент гласоподаватели се чудят за кого да гласува, потвърждава това.

Време е за всенародно движение „Не искаме избори“!