29 ноември, 2016

Май никой не иска предсрочни избори. Визирам ръководствата на партиите в парламента.

Защото българите, сиреч избирателите, колкото по-наближават многото зимни празници в края на декември и началото на януари, толкова по-малко ще ги интересуват драмите на властта.

Шоуто на президентските избори, ефектно отиграната оставка на ГЕРБ и шумоленето след тях спечелиха за известно време вниманието и любопитството на хората, но не толкова, за да надвият коледно-новогодишната суматоха.

Не такива обаче са настроенията в партийните централи, триъгълника на властта и сградата срещу царя с коня. В тях трескаво се смята, прогнозира и анализира кой, какво ще спечели от едни предсрочни избори след 3-4 месеца и обратното – политическата полза от реанимиране на изпадналото в „будна кома“ настоящо редовно управление на страната.

Едно е много сигурно, почти перфектно протаканата от президента Плевнелиев конституционна процедура, следваща оставката на кабинета, е изгодна за всички. Защото държавният глава нещо, което може да свърши за седмица най-много, вече го търкаля три, а както е тръгнало развръзката ще изпревари със съвсем малко Дядо Коледа.

И ГЕРБ, и БСП много искат да управляват, но ще върнат мандатите. ГЕРБ – защото няма как да обяснят – ако приемат да правят кабинет, причината поради която, без никой да ги бута, хвърлиха кърпата след втория тур на вота. БСП пък осъзнават, че е неприлично с под 40 депутати да искат управлението на страната. Но и двете партии са наясно с несигурното бъдеще при едни предсрочни избори, което ги кара да оценяват относителния комфорт в настоящото НС.

Патриотите пък са в друга паралелна реалност. Точно сега усещат, че е звездният им миг – хем да докажат, че не са системна партия – поне що се отнася до нестандартните и чудновати ходове, хем, поемайки отговорността да правят правителство, подчертават колко мислят за народа. А пък и парламентарната процедура им позволява – при перфектно стечение на кворумните обстоятелства, с гласа на 61 депутати да могат да прокарат премиер и министерски съвет. Друг разбира се е въпросът, как ще конструират нормален кабинет. Но ние сме си свикнали да не обръщаме внимание на истински важните неща.

Президентът обаче може да пъхне малък прът в каруцата им, ако реши да даде третия мандат на реформаторите, които показаха през последните две години, че изключително много им се услажда да домакинстват на „Дондуков“ 1.

След днешния странен КСНС лидерът на ГЕРБ Борисов – верен на себе си да търси изненади, обяви, че неговите депутати щели да подкрепят правителства на реформаторите или патриотите, защото… им го дължели като на партньори. Редно е обаче хората на Каракачанов, Симеонов, Лукарски, Кунева и прочие да осъзнават колко тънък е ледът на тази Борисова позиция и колко сигурно е пропукването му.

Ако се стигне до съставяне на кабинет от една от двете малки парламентарни формации, доскорошни „ортаци“ на ГЕРБ във властта, то шоуто ще бъде пълно и Борисов ще си го върне за целия дискомфорт и всички конфузии, които реформатори и патриоти му причиняваха след 2014-та.

Партията му има достатъчно депутати, за да е почти незаобиколим фактор при гласуванията в НС. Така Борисов ту ще дава рамо на едно бъдещо управление в малцинство и по този начин ще демонстрира принципност, ту ще клатушка властта, отказвайки да подкрепи това или онова в пленарна зала. Това пък ще му даде възможност да прави паралели със стабилността на своя кабинет и липсата й при другото управление. И в двата случая печели.

За другите парламентарни партии надолу в редичката по численост, перспективата да не помиришат повече депутатските банки след предсрочните избори ги кара целеустремено да подкрепят продължаване живота на настоящия парламент. Дори и позицията на АБВ е леко измамна – тя по-скоро е политическа игра, отколкото сериозно желание за бързи избори.

Затова ще е изненада, ако горните съждения се окажат фикция и на президента се наложи да приключва мандата си, съставяйки трети служебен кабинет, който има всички шансове да бъде свален и сменен 30-тина дни по-късно от наследника на „Дондуков“ 2 генерал Радев.

Лошо е годината да бъде започната с такава каша. Лошо е обаче и настоящият странен и безпринципен парламент да продължи съществуването си, тъй като то ще се дължи на някакъв партиен „алъш вериш“, който не е някаква новост у нас, но взе да омръзва.

Някой ще трябва да избере по-малкото зло при тази почти патова ситуация.

Но #Кой?